Изненадващо за всички , Траколожката експедиция за могилни проучвания ТЕМП 2000 откри през 2000г. в Четиньова могила край с. Старосел ,
Представителен и грандиозен тракийски храм от края на V и IV век пр. Хр. Той се състои от впечатлява ограда /крепида / с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м. , ценрално и две странични стълбища , коридор , прецизно изпълнена фасада , правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения . С диаметър си от 5,3 м. то е най-голямото в България , а храмът с размерите си , планово и пространствено решение е най-величествен в тракийските земи. В него е погребан обожествен владетел , може би самият Ситалк . Внушителното съоръжение , за изграждането на което са били употребени повече от 4000 хил. големи дялани блокове ,е било по силите на мощен , богат влиятелен цар.
Предполага се , че храмът бил използван като хероон . Скалното образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е обявено за свещено . Към него в скалите са изразяни стълби . Близо до стълбите в скалата са издълбани ритуални ями , разположени стъпаловидно една спрямо друга . В тях са извършени жертвоприношения . Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма , кръвта е потичала по наклона , и внимателно наблюдавайки я , жреците са гадаели бъдещето на владетеля и народа му . на трийсетина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжения с елипсовидна основа . Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост 6 тона . Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна затова е трябвало да се прецежда . Този факт навежда на мисълта ,че това е винарна . Религиозните церемонии и извършените в храма орфически мистерии са свързани с пиене на вино . Всеки погребален ритуал се съпровождал с тридневни тържества , които също не минавали без употреба на вълшебната течност. Тези обстоятелства и това че районът се славил , както в древността , така и днес , с хиляди декари първокачествени лозя , потвърждава хипотезата , че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис , което историците и археолози търсят безуспешно повече от 150 години .
Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и няколко десетки могили . В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация , вождове или владетели . Този в Пейчова могила е бил последовател на Орфей . През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала . В страни от нея е иззидано камера с двускатен покрив , за да наподобява храм . В нея са подредени вещите на вожда пълен комплект въоръжение / наколеници , ризница , позлатен нагръдник –яка , позлатен шлем , щит , меч , върхове на копия , лък , стрели на които са запазени дървените тела / , два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя , повечето с врязани изображения на животни , четири сребърни и четири бронзови съда , три амфори , глинени съдове , някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти . Сред многото други находки се отпечатва сребърната двойна брадва / ламбрис / - символ на царската власт в древна Тракия Ламбрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник . Златния пръстен-печат също е с фигура на конник , пробаждащ с копието си глиган .
Друг златен пръстен-печат е намерен в Мавровата могила .Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс , който е побидител разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало . Панчова могила крие гроб на войн с ризница , други предмети на въоръжението , комплект сребърни украси за главата на кон .
Резултати от досегашните проучвания дават основание да се твърди , че с природните си дадености района край с. Старосел е бил важен култов център .
| < Предишна | Следваща > |
|---|
